В ПАМЕТ НА ЦЕНКА ГАНЧЕВА – БУДИТЕЛЯТ, КОЙТО СЪБУЖДАШЕ ТАЛАНТИ
В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, си спомняме с обич и признателност за Ценка Ганчева – преподавател, посветил над четири десетилетия от живота си на музикалното образование и възпитанието на поколения деца в Народно читалище „Развитие-1870“ – Севлиево.
Нейният професионален път започва още в младостта – с ентусиазъм, мечти и любов към музиката. Едва 19-годишна, след завършването на СМУ „Панайот Пипков“ – Плевен, тя се завръща в читалището, където е направила първите си стъпки в музикалното изкуство. С много обич към децата, с търпение и отдаденост към професията, Ценка Ганчева посвещава живота си на развитието на школата, обучавайки поколения млади музиканти в свиренето на тамбура, акордеон и синтезатор. През годините тя открива и насърчава таланти, подготвя множество изпълнители, които участват в концертния живот на читалището, печелят призови места на национални конкурси, продължават образованието си в музикални академии и университети. Някои от тях избират музикалната педагогика за свое професионално призвание – най-красивото доказателство, че вдъхновението, което е давала, продължава да живее.
Но зад всички постижения и отличия стои нещо много по-ценно – сърцето на един учител. Сърце, което се радва на всяка научена мелодия, на всяка успешна изява, на всяка детска усмивка и на всяка сбъдната мечта. Защото Ценка Ганчева не просто преподаваше музика – тя подаряваше увереност, вдъхновение и любов към музиката, сцената и изкуството. Своите ученици тя наричаше „незабравими“. И може би в тези думи се крие цялата й същност – защото всеки от тях е оставил частица от себе си в нейното сърце, но и тя е оставила частица от своята душа във всеки от тях.
В навечерието на Деня на народните будители отдаваме почит на Ценка Ганчева – човек, за когото учителството беше призвание, а будителството – мисия. Защото истинските будители остават живи чрез талантите, които са събудили, знанията, които са предали, и следите, които са оставили в човешките съдби. И докато някъде звучи акордеон, докато нечии пръсти докосват клавишите на синтезатора, докато нейните ученици предават наученото на следващите поколения, част от нея ще продължава да живее. Защото музиката може да замлъкне, но обичта, доброто и следата на истинския учител никога не стихват!
Благодарим ти, Ценка Ганчева – за музиката, за обичта, за уроците и за следите, които остави! Поклон пред светлата ти памет!
Ръководството и колективът на Народно читалище „Развитие-1870“ – Севлиево
