Народно читалище
"Развитие - 1870"

"Работилница за портрети” с Диляна Гергова в Севлиево

 

 "Работилница за портрети” с Диляна Гергова в Севлиево

„Именно споделянето помага за всеобщото ни развитие”

            В периода 2-4 октомври фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870” беше домакин на „Работилница за портрети” на фотографката Диляна Гергова. Лекциите се водеха в читалището. Снимачният ден беше проведен на брега на язовир „Александър Стамболийски”, където някои от рибарите забелязаха странна гледка – на брега, в тревите, плуваше лодка, пълна с рози, а в нея седеше замечтана красива девойка. Понякога розова, синя или сива мъгла се разстилаше над водите на язовира… Илюзията, че приказният свят е прелял в реалния щеше да е пълна, ако не се забелязваше групата хора с фотоапарати, за които целият останал свят, изглежда временно беше изчезнал…

             Вместо да разказваме какво се случи, нека дадем думата на водещата и създателката на „работилницата” – Диляна Гергова:

 

  • Диляна, какво е за Вас фотографията?
  • Към днешна дата фотографията за мен е средство за себеизразяване. Започна като инструмент, с който да запаметявам преживяванията си. В по-късен етап ми послужи като трамплин да преодолея собствената си притеснителност и необщителност, а в момента чрез нея давам израз на фантазията си. В каква посока ще поеме, не знам, но съм сигурна, че отново ще е предизвикателство. Хубавото на снимането е, че ти дава възможност за необятно развитие и в това отношение вероятно никога няма да ми омръзне.
  • Коя е Диляна Гергова като творец?
  • Мога да кажа, че съм един изключително неуверен човек, който си дава вид, че държи нещата под контрол, когато снима. Обикновено имам ясна идея, но е хаотичен процес реализацията й. Налага ми се постоянно да навлизам в сфери, в които нямам никакъв опит - да вдигам декори, да изработвам части от реквизита, да преработвам разни неща и импровизирам в последния момент. Понякога и да започвам отначало. Не се усещам като творец, но ако съм такъв, то със сигурност съм в началото на пътя си.
  • Откъде черпите вдъхновението си?
  • Намирам вдъхновение навсякъде - изкуство, литература, кино, фотография. Понякога може да ме вдъхнови определено лице или някаква случайно видяна сцена, цветна аранжировка или интересно падаща светлина. Поставила съм си за цел ежедневно да отделям време, в което да преглеждам творчеството на хора, чиято работа харесвам и ценя. Също така и постоянно да търся нови и нови такива. Светът е твърде шарен, за да не му обръщаме внимание.
  • Разкажете ни за работилниците на портрети... И за тази в Севлиево...
  • Работилниците за портрети този септември станаха на 5 години. Това е личен проект, в който влагам много старание и любов. Макар по начало да имат обучителен характер, винаги се старая да ги направя максимално вдъхновяващи за участниците в тях. Хората имат огромен потенциал, който не смеят да покажат от страх да не се провалят. Моята цел е, след като преминат през трите дни - лекция, снимане и обработка, да се вдъхновят и да се престрaшат да направят нещо свое. За мое съжаление, има  малко събития от този тип има в България. Сякаш хората ги е страх да не им откраднат занаята. Аз смятам, че именно споделянето помага за всеобщото ни развитие. Събрани на едно място хора, които споделят обща страст, обменят опит, помагат си и заедно израстват. В Севлиево дойдох по покана на Анета Мирчева и фотоклуб „Севлиево”. Работилницата беше предизвикателство и нямаше как да се осъществи без помощта на всички участници. Искахме да направим снимане на модел в напълнена с цветя лодка. Смятам, че донякъде ни се получи, макар да не предвидихме колко всъщност е голяма самата лодка, особено когато се наложи да бъде пренесена на сушата. Хубавото на работилниците е, че винаги ме срещат с хора, които с готовност прегръщат идеята. Севлиево не беше изключение и крайният резултат го показа.

 

А ето какво казаха някои от участниците:

 

Антоанета Обретенова, организатор на фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”: „Благодаря, на Анета Мирчева,че организира това уникално фотографско събитие и направи севлиевските фотографи част от магията на “Икиндия”. Срещата с Диляна Гергова беше много вдъхновяваща. За мен беше истинско удоволствие да се срещна с фотографи в творческа атмосфера. Невероятната енергия, която витаеше беше опияняваща. Природата, светлината, великолепната идеята, прекрасният ни фотомодел и добрата организация ни позволиха да създадем невероятно красиви кадри. Аз успях да реализирам едни мечтани кадри, които не мислех, че ще успея някога да осъществя. Благодаря за това творческо удовлетворение, което ме накара да мечтая за нови предизвикателства. Оставам с нетърпеливо очакване на нови проекти!”

 

Петя Пастухова, фотограф, член на фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”: „Оригинално замислена идея, реализирана стъпка по стъпка с много хъс и в страхотен екип. Теоретичната част на Диляна ни подготви за същинското снимане - подготовка на терена, работа с модела, съвети за настройки на фотоапаратите. Резултатът - много добри и различни снимки.”

 

Петър Тодоров, фотограф, в момента живее в Германия: „Особено приветлив град, особено приветливи хора в него, на които не им беше странно, да ги попита човек, застанал пред читалището, къде е читалището... Особено приветлива Диляна, особено приветлива група, и особено предизвикателен повод. Особено щура идея, на брега на язовир да изнесем лодка на поляната, да я облечем в рози, и да я украсим с модел, и от цялата тази щуротия, да се получат особено пъстри шеметни кадри, да се преплетат особено много гледни точки, да бъде пречупена една красота през особено много уникални призми ... Ако някак си външен човек беше успял да стане страничен наблюдател, щеше да види особено странна картинка, състояща се от някакви хаотични престрелки с фотоапарати между самите участници, желязната логика на 3-годишно дете, което успява по някакъв начин да вразуми някакви щури хора с фотоапарати, с въпросите си.... Или ако всичко това може да се обобщи с една думичка просто - то тя би била именно - Икиндия ... и то не къде да е, а в Младен, село Младен...”

 

Надежда Ушманова, фотограф от София: „Изключително щастлива съм, че бях част от работилница за фотография Икиндия. И искам да изкажа голяма благодарност към организаторите и Диляна Гергова. За мен беше на първо място емоционално преживяване, градивно и много зареждащо. Срещнах чудесни хора, видях изграждане на една цяла концепция за снимки, получих доста насоки и почерпих умения от един невероятен фотограф, каквато е Диди. Имаше смях, имаше кал, имаше цветя...Просто ще остане спомен за цял живот Икиндия. Благодарност изказвам и на чудесния ни модел Вили...за търпението и приятната нагласа нещата да се случат за всички по най-добрия начин. Поздрави от мен... Севлиево и село Младен остават в сърцето ми.”

 

Анета Мирчева, фотограф, член на фотоклуб „Севлиево” при Народно читалище „Развитие-1870”: „Трудно ми е да го опиша с няколко думи. Посрещала съм много предизвикателства, но това беше едно от най-приятните, което на моменти ми изглеждаше невероятно да бъде доведено до успешен край. Някои от приключенията около организацията ще останат забулени в мълчание, други още дълго ще предизвикват усмивка. Най-важното е, че всичко това не можеше да се случи ако не беше майсторството и отдадеността на Диляна, прекрасният ни модел Велимира Раева, подготовката на модела в салона на Искра Цонева (грим и коса), розите на Мария Флорова, лодката, природата, светлината и най-вече - прекрасната група, която показа, че няма невъзможни задачи, когато ни води вдъхновението. За мен това е второ участие в работилница на Диляна Гергова и най-вероятно няма да е последно. Откривам нови хоризонти, ставам по-самокритична, започвам да имам сетива за детайлите… С други думи – уча се. Диляна не пести информация, не скрива нищо от работния си процес, щедра е на знания и подкрепа. Работата й е толкова прецизна и елегантна, точно като фотографиите й. Прекрасно преживяване, което те кара да искаш още!”

           

  • Фотографиите са на Диляна Гергова!