Народно читалище
"Развитие - 1870"

Поклон пред големия талант Гюнайдън Алиев – славея на Севлиево!

 

          Към небесния хор се присъедини още един величествен глас. Напусна ни Гюнайдън Алиев – славеят на Севлиево. Гласът, който не можехме да сбъркаме. Талантът, прославил ни в цяла България и чужбина. Човекът, който изправяше на крака препълнени зали… Един от най-добрите интерпретатори на песните на Борис Машалов. Именуван като северняшкият славей, защото величаеше своя идол, пееше със сърце и душа „Заблеяло ми агънце”, „Недо ле, Недке хубава”, „Зън, зън, Ганке ле”, „Китка ти падна, Дено”, „Вино пият 50 юнака”… Макар с нарушено зрение, Гюнайдън притежаваше огромен талант и добро сърце. Запееше ли, замлъквахме пред таланта му, оставахме поразени от ангелския му глас и слушахме в захлас…

          Мрачен бе 10 март тази година. Внезапно и тихо от този свят си отиде нашият приятел и колега Гюнайдън Алиев. Талантът, с ангелски глас, прославил фолклорен ансамбъл „Развитие”, Народно читалище „Развитие-1870” и любимото Севлиево в цялата страна, че и чужбина. Оставил светла следа в българското фолклорно песенно изкуство.

          Гюнайдън Алиев е роден на 14 юли 1975 година с голяма степен нарушено зрение. Възпитаник е на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“. Учи в класа на Сашка Ченкова. През 2002 година става част от оркестър „Северняци“ към фолклорен ансамбъл ‚Развитие“ при НЧ „Развитие – 1870“ в Севлиево. И до смъртта си разнасяше красивата българска народна песен у нас и в чужбина…

         Носител е на много първи награди, златни медали и лауреатски звания от фолклорни конкурси и събори. Заслужил е специалната награда – ваучер на ателие за народни носии „Балканфолк“ ООД от петото издание на националния фестивал „Фолклорен извор“ в свищовското село Царевец; плакет и грамота за постижения от ХІ национален събор на българското народното творчество в Копривщица; участва по покана на народния певец Илия Луков във фестивала на възпитаниците на националните музикални училища по фолклор „Да се срещнем с песен” – Котел; гост-изпълнител е по покана на Илия Луков на XII общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“ в Каварна. Удостоен е и с голямата награда за изпълнение на песента „Заблеяло ми агънце“ от едноименния национален фолклорен конкурс, провеждан край Петропавловския манастир. Носител е на плакет, диплом и парична награда от XIII национален Петропавловски събор на народното творчество „Хоро се вие край манастира“; първа награда от втория международен фолклорен конкурс – надпяване, надсвирване и надиграване „Северняшки славеи“ в Сухиндол; златен медал и плакет от третия фолклорен фестивал „С хоро и песен във Водица всяка есен” – с. Водица, Поповско; втора награда от фолклорния конкурс „Тараклъка пее“, с. Градище, общ. Левски; специална награда от конкурс „Авлига пее“, с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш. През годините е удостояван няколко пъти с първи награди от националния фолклорен конкурс „Море песен екна...“ в Севлиево. Има отличия и от националния събор-надпяване „Авлига пее” – Обединение, НФФ „Фолклорен извор” – Царевец, националния конкурс „С песните на Недялка Керанова” – Хасковски минерални бани и редица др.

             Гюнайдън Алиев е първият заслужил севлиевец, удостоен със символа на града – пластиката на Статуята на Свободата. Награден е и с поздравителен адрес за цялостен принос в популяризирането и съхраняването на българския фолклор. Заслуга за неговото творческо израстване неизменно има севлиевският общественик Стоян Костадинов.

             Светла ще остане паметта за големия талант – певецът Гюнайдън Алиев! Светъл да бъде пътят му към Вечността! Огласявай небесата с песента си, славею! Дълбок поклон!

                                                                            

Деси Димитрова

                                                            

                                                            БНР посвещава час на Гюнайдън

          По повод внезапната кончина на Гюнчо, съболезнования изпрати големият му приятел - народният певец Илия Луков. По негова инициатива, на 14.03.2021 г., в предаването „Рано в неделя“, във времето от 05:05 до 09:00 ч. по БНР, в което той беше редовен участник, ще се излъчи и едночасово предаване, посветено на Гюнайдън.  

                       

                                                 Песента и добротата са ми дар от Бога!

            Октомври. Слънчево ми е. Наближавам красивото ни Читалище, в което имам среща с Гюнайдън Алиев. Той ме посреща с тракийската песен „Караджа дума Русанки”. Настръхвам. И си мисля, че неслучайно Гюнайдън е първият виден севлиевец с пластика на Статуята на Свободата. Има защо! Макар с нарушено зрение, Гюнайдън е с огромен талант и добро сърце…

 

  • Как се чувстваш с пластиката на Статуята на Свободата пред теб?
  • На 40 години съм. Пея от 4-годишен. Никой кмет досега не се сети за моите изяви, а д-р Иван Иванов ме подкрепи, макар и само морално. От сърце му благодаря!
  • Публиката ли е твоето мерило за успех?
  • За мен най-голямото постижение е да зарадвам хората, които ме слушат.
  • А песента какво ти носи?
  • Удовлетворение. За това, че съм жив и здрав и мога да помогна с нещо на хората. Песента ме кара да живея! Ако я няма песента, аз не бих съществувал!
  • Кога се усмихваш от сърце?
  • Винаги! Не се усмихвам изкуствено.
  • Значи песента и усмивката са твоята визитна картичка?
  • Абсолютно!
  • Кое чувстваш като дар от Бога?
  • Песента! Добротата!
  • Борис Машалов за теб е…
  • Идол! Аз намирам в негово лице основата, върху която започнах да изучавам българския фолклор. И продължавам да го правя… Радвам се, че има и бъдещи таланти като децата на Цветина Маринова, Тихомир Петров, Цветан Гатев, Гергана Йорданова. Тези деца ме карат да си мисля, че нашият фолклор няма да се заличи.
  • А фолклорът капка в морето ли е в сравнение с поп-фолк музиката, която възпитава масово?
  • Поп-фолкът ще отмине! Фолклорът ще остане завинаги! Духът и съзнанието на българина ще запазят фолклора, защото без фолклор няма нация.
  • Кога ти е тъжно на душата?
  • Когато всичко върви против мен, когато видя нещо негативно. Но си пускам музика и се успокоявам. И си повтарям, че всичко ще се оправи.
  • А кога ти е весело?
  • Когато съм с хубави хора и когато мога да споделя времето си с тях. Аз съм позитивен човек. Винаги съм мислил оптимистично и така ще бъде и занапред. Това ме крепи в живота. Ако се оставя на негативите, заминавам си.
  • А защо хората, които всичко им е наред и които си мислят, че имат всичко, са лоши?
  • Те не разбират състраданието на човек. Те си мислят, че с тези пари имат всичко, но не е така. И те не са спокойни. А аз заспивам спокойно. И радвам хората. Това е успех!
  • Къде насочваш обичта си?
  • В доброто, което е заложено у всеки. Трябва да правим добро. Даже на злото, трябва да отговаряме с добро.
  • За какво се молиш на Господ?
  • Отново за добро! Благодаря му, че днес ми го подарява, че съществувам.
  • За нещо съжаляваш ли?
  • Съжалявам, че майка ми я няма вече 13 години. Не може да ми се радва сега. Няма го и друг важен за мен човек – Петър Банков. Той и Беньо Пенев ми подадоха ръка и аз успях да стигна до сърцата на всички севлиевци. Петър Банков няма да го забравя никога! Стоян Костадинов сега го замества. Благодаря му! Искам да благодаря и на хореографите Весела и Йордан Йорданови, затова че работим заедно, на ръководството на Читалището, на Галя Антова и Митко Гълъбов, на кмета д-р Иван Иванов за моралната подкрепа и на д-р Емил Матеев!
  • Обичаш ли Севлиево?
  • Не бих го заменил за друг град никога! Хората ме обичат и аз ги обичам. Стоях при брат ми в чужбина 1397 дена, но не издържах и се прибрах в родината ни! Обичам България! Тя за мен е родна майка!
  • А какво мислиш за тези, които бягат от България?
  • Те един ден ще си дойдат! /В това време Гюнчо си припява песента „Къде и да одиш” – „Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си. Една вера имаме, един живот живееме, България цела да е, всекой да я знае!...”/
  • Ако утре можеш да отвориш очи, кое е първото нещо, което искаш да видиш?
  • Искам да видя хората да се весели, а не отчаяни. Искам времето да е хубаво. Когато хората се сближат и България ще се оправи!
  • Кой е най-хубавият ти спомен?
  • Когато д-р Емил Матеев подаде ръка на мен и на майка ми. Благодарение на него отидох да уча във Варна. Това е хубавият ми спомен. Когато тръгнах за Варна бях много щастлив. След това ме приеха в Котел, също си спомням с радост за този ден.
  • Срещал ли си любовта?
  • /Въздиша/ Да, но не се получиха нещата. Така е искал Бог, не съжалявам. Подобна любов няма да срещна до края на дните си… Изпуснах си късмета…
  • Кое е твоето призвание?
  • Да радвам хората и да бъда с нещо полезен на всеки! Не деля хората.
  • Някога мислил ли си да издадеш албум с твои песни?
  • Дай Боже! Надявам се в скоро време и това да се случи със съдействието на приятеля ми Илия Луков. В Котел се запознахме и от там станахме приятели.
  • Когато ти е тъжно, коя песен си запяваш…

Разговорът ни свърши. Талантливият Гюнайдън пожелава да ме изпрати със „Заблеяло ми агънце”, песента, която го развеселява. На тръгване, в душата ми освен слънчево, е и радостно…

Нели Тотева

Интервю в бр. 14 от октомври 2015 г.                                   

на читалищния вестник „Развитие”