Литературен кабинет
Раждане – 1951 година.
Скоро ще навърши 70 години. Но писаното слово не измерва възрастта ни. То е само предизвикателството някой да хвърли камъка. Като по плодно дърво. А ние да издържим. И да се замислим още. Най-вече за срещата си с хората и за продължението.
Търсенията не свършват. Както не свършва и животът.
Някога Пеньо Пенев пише: „Имаш ли да кажеш нещо ново, свое, по своему ново – кажи го! Дай го направо от сърце, вярно и смело, и естествено, просто като вик, като кръвотечение.”
Нека и други днес му повярват и дойдат при нас.
Писаното слово е болка.
А болката е изначалие. После – разрушени кръстове на паметта. Спасяват ни корените. Самотата е само сянка от разклоненията.
Словото – красиво и горещо като кръвта ни.
Като живота.
Елате при нас!
